Анализ на речта „How do you define yourself?”(„Кое е онова, което Ви определя като личност?“) на Елизабет Ан („Лизи“) Веласкез
1. Реторическа/ комуникативна ситуация
Комуникативна ситуация: Реч на Лизи Веласкез, американка, мотивационен лектор, страдаща от рядко медицинско заболяване. Повод, дата: 05.12.2013г. Място на произнасяне – Остин, Тексас, на едно от месните самоинициирани събития под шапката на TEDx. Речта е мотивираща и има за цел пораждането на вдъхновение и промяната на негативните нагласи. Речта е произнесена на едно от многото събития по програмата за споделяне на опит, обмяна на идеи и създаване на връзка и интеракция в местните общности, на живо пред публика.
Няма директно излъчване, но е резултат от практиката всяка една от речите да се качва на сайта на TED Talks, като така се разширява обхватът и се достига и до виртуална аудитория и така не се ограничава само с произнасянето пред присъстващите на събитието. Комуникацията в интернет пространството очертава една потенциална многомилионна аудитория. Във време, в което като една от ценностите се та на хората се съотнася масово към няколко неща, а именно пари, красота, известност, Лизи Веласкез защитава тезата, че всеки е уникален и ценен, стига да открие и следва онова, което го определя като личност и превърне препятствията и негативите в свой трамплин към успеха и щастието.
2. Социалната/ комуникативна роля на оратора
Ролята на комуникатора и оратора в тази реч е, от една страна, да представи един нетрадиционен, алтернативен начин, по който хората да възприемат трудностите, изпречващи се пред тях, един светоглед, през който премеждията, с които ни сблъсква животът трябва да бъдат катализатор на нашето личностно развитие, ако сами пожелаем това да е така. Лизи Веласкез влиза в ролята на мотиватор.
От друга страна, за да изпълни оптимално добре тази своя задача и успешно да комуникира своята вдъхновяваща теза, тя причислява себе си към онзи типаж хора, на които тя всъщност говори; на различните, страдащи от неприемането, обидите, хорската жестокост. Тя поставя себе си до тях. Тя е един от тях, но в същото време е моделът, показващ как обидите, неразбирането могат да еволюират от нещо способно да срине живота в съзидателна мощ, която да стимулира напредъка, да провокира състезателния дух да се доказваш. Лизи се явява символ на човешката сила и воля, силата да устоиш на негативизма на чуждото неодобрение и волята да съградиш от този негативизъм стълба към своите лични постижения и удовлетворение.
3. Аудитория
Аудиторията на произнесената от Веласкез реч може да се класифицира като директна и индиректна. Към първата спадат всички онези, които присъстват на самото събитие и са свидетели и слушатели на живо. Върху тях влиянието е най-силно, тъй като при подобни вдъхновяващи речи се залага най-вече на патоса, а неговите възможности могат да се използват максимално при непосредствен контакт. По отношение на обхвата, тази публика е сравнително малка поради ограниченията на затвореното пространство.
За сметка на това потенциалната индиректна аудитория, която има достъп до речта под формата на видеозапис на официалния сайт на TedTalks или в други сайтове, е доста по-широкообхватна. Свободният достъп до интернет пространството предполага една публика, която по брой може да достигне и милиони.
Що се отнася до адресата на нейното послание, прекият такъв са различните, тези, които са с тежка съдба. Но по време на цялата реч Лизи се обръща непряко и към онези, стоящи от другата страна; наричащи се хора, но непроявяващи капка човечност и разбиране към различието, проблема, нещастията на другите.
Въпреки изначалната монологичност на речта като словесна форма, има усещане за диалогичност. Като цяло се запазва моделът на активен оратор и относително пасивна аудитория, но периодично Веласкез създава контакт с публиката чрез директно отправени към хората въпроси, като по този начин ги прави още по-съпричастни към своята реч.
4. Класификация на речта Според професор Й. Ведър:
Дял: монологични изказвания, род: реч. По отношения на вида, речта може да се характеризира като вдъхновяваща с елементи на призив.
5. Структура на речта, реторически фигури и аргументи
5.1. Речта е провокирана от един наболял проблем, който не е ограничен от пределите на една общност, град, страна, държава или континент. Това е проблем, засягащ в по-малка или по-голяма степен целия свят, това е проблемът за човешката нетолерантност и дори жестокост към различния. Тази глобалност на тенденциозното озлобление на хората и съответно глобална нужда от намиране на правилния начин за справяне тази злост обяснява липсата на конкретни обръщения в речта. Всеки един, който някога се е почувствал или продължава да се чувства засегнат, отчаян от нечие неприемане или обида, всеки който потъва в чуждия негативизъм, вместо да го превърне в способ за своя прогрес, към всеки човек, който разпознава в това себе си и своята болка е насочена тази мотивираща реч.
5.2. Уводната част е изградена по начин, който включва хумора като реторичен и комуникативен похват. Цялата реч и в частност въведението имат за основа личния опит и житейска история на Лизи Веласкез. В увода тя залага на самоиронията. По този начин, първо, успява да избегне минорния тон, който съпътства разказа за нейните трудности в живота, който от своя страна би бил в контраст с високия патос, позитивизъм и усещане за осезаем успех, които трябва да присъстват в една реч, чиято цел е вдъхновяване. Второ, чрез шеговития тон тя създава една по-неофициална, приятелска атмосфера. Скъсява се дистанцията между оратор и аудитория, което допълнително усилва усещането за близост, равнопоставеност. Създава се чувството, че тя би могла да заеме позицията на един от слушателите. След като споделя, че синдромът и се изразява в неспособността на тялото да задържа мазнини и да натрупва килограми, тя казва: „Да, наистина е толкова хубаво, колкото и звучи“, наблягайки на факта, че може да яде каквото и когато си поиска без да се притеснява, че ще надебелее. („съквартирантката ми казваше: “ Чувах как в 12.30 вечерта се присягаш, за да вземеш от запасите си от храна под леглото“). Емоционалността се подчертава чрез множество повторения („Истински, истински, истински въодушевена съм да бъда тук.“, …много, много рядък синдром…“), синтактичен паралелизъм – повторението на еднакви синтактични структури като „има си своите преимущества…“- 3 пъти изреждане, за да наблегне на количествата на храната, която изяжда през колежанските години. Монологичността е разчупена и чрез периодично задаване на въпроси, от чуждо име, на които Лизи дава отговор. Получава се вътрешен диалогизъм в структурата на речта и това я прави по-жива.
Ораторката изтъква, че би била перфектното рекламно лице на фитнес програми за отслабване. Лизи успява да запази шеговитостта дори когато става дума за частичната и слепота, представяйки като позитив фактите, че спестява от лещи и стъкла за очила, а ако някой и досажда, просто е достатъчно да бъде от дясната и страна и за нея няма да съществува.
5.3. Началото на основната част бележи и началото на истинския облик на трудностите, които са пряко последствие от коварната болест. Тя може да се раздели условно на няколко части. Първо, частта на всеобхватна тъга, разочарование и негативизъм в търсене на отговор, който е в твоите ръце.
Лизи навлиза в същината на своята реч чрез въвеждане на контратеза, а именно: „Въпреки че има някои наистина страхотни неща, когато става дума за моя синдром, както можете да си представите, съм преживяла и някои много, много трудни моменти заради заболяването си.“ Цялата реч следва една разказна нишка, проследяваща жизнения път на Веласкез. Емоционалното звучене не е продукт единствено на личната драма. То е постигнато с множество повторения, описателен изказ и не на последно място благодарностите, отправени към нейните родители. Това на пръв поглед отклоняване от темата, а всъщност има тясна връзка с идеята на речта. Апелът към търсенето, цененото на самите нас и нашето щастие, към силата необходима по този път, е пряко обвързана с подкрепата, която получаваме. Тя е катализатор на волята за прогрес. Тук отново емоционалният заряд е подчертан чрез повторение („Защо? Защо? Защо…“, „не е проблем, не е проблем“) За да подчертае важността на родителската подкрепа, Велазкез излага алтернативната, по-очакваната родителска реакция, при разбиране на сложността на състоянието на детето преди да разкрие в контраст истинската реакция на своите родители. Реакция, продиктувана от безкрайна обич, загриженост и отдаденост. Акцентът върху родителската грижа също е отбелязан и в самото начало на основната част чрез хипербола („Докато растях, начинът, по който ме отглеждаха, беше на 150% нормален.“) За да се наблегне на тежестта на различието от останалите е използван отново синтактичен паралелизъм („беше страшно, беше трудно“).
Тук Лизи осъществява истински диалог с публиката си („Едно от най-лошите неща, с които трябваше да се справям докато растях, беше нещо, с което напълно сигурна съм, всеки един от нас се е сблъсквал. Можете ли да познаете кое е то? Започва с „Т“…“)
Чрез сравнението „като черупка на костенурка“, използвано за раницата и в училище се подчертава несъразмерността и с обичайните училищни пособия. Първите й сблъсъци с отхвърлянето се изразяват в срещата и с дете на нейната възраст, е описана чрез сравнение. (Тя ме погледна сякаш бях чудовище, сякаш бях най-страшното нещо, което беше виждала в живота си.“)
Разказната структура (или наративът) на няколко места е нарушена от вмъкването на параграфи, чрез които ораторът се обръща директно към своята аудитория, първо с въпроси, целящи да провокират мисъл(„Кое е онова, което Ви определя? Кои сте Вие?…), след това с мотивиращи слова, реализирани чрез синтактичен паралелизъм, както и чрез използване на метафора и анафора („Ти си човекът, който стои на шофьорската седалка. Ти си човекът, които определя дали колата ще поеме по добър или по лош път. Ти си този, които решава кое те определя като човек.“)
Във втората част се поставя фокус именно върху тази ключова за речта теза за собствения контрол над това кой всъщност си и как се развива животът ти. Тази идея не е изначално заложена в съзнанието на Лизи, а тя извървява своя път на узряване. Той започва от подкрепата на семейството (…те ме научиха, че въпреки че имам този синдром, въпреки че е трудно, не мога да позволя този проблем да е нещото, което ме определя.“). После Лизи преминава през отричането и безверието („Имаше моменти, в които бях толкова отчаяна, че дори не ми пукаше какво ме определя“). Тя достига в речта си до преломния миг на осъзнаването (… животът ми е в моите ръце. От мен зависи дали ще го направя прекрасен, или ужасен…“). Проследявайки процеса на „проглеждане“, Лизи усилва мотивиращия ефект от своята реч, тъй като резултатът има много по-голяма сила, когато е представен в цялостта и трудността на своето постигане.
Преходът от отричане към себеутвърждаване чрез личните качества не е единственият. В речта се открива и още един такъв- между имагинерното и реализацията на осъзнатия потенциал. Лизи споделя как проектираните от нея мечти са се превърнали в реалност. („Казах си че искам да бъда мотивиращ оратор, да напиша книга, да завърша колеж, да имам собствено семейство и кариера. Осем години по-късно стоя тук пред вас, изнасяйки тази мотивационна реч… След няколко седмици излиза третата ми книга… току-що завърших колеж…“) Този своеобразен „отчет“ на многото положени усилия затваря рамката на една лична история за силата на човешкия дух, за мотивацията и желанието за развитие.
5.4. В заключителните си думи Лизи плавно пренася обобщенията на личния си опит в обобщение за правилния начин за борба със себе си и за себе си, борбата за постигане на лично удовлетворение, прогрес. („Използвах хората, които ми казваха, че не мога да се справя, за своя мотивация. Използвах техния негативизъм като средство, което да поддържа у мен пламъка на прогреса. Използвайте го, използвайте го, използвайте негативизма, който присъства в живота ви, за да ставате все по-добри, защото гарантирам ви, гарантирам, че по този начин ще бъдете победители.“).
Във финалните думи от заключението Лизи в две изречения синтезира есенцията на своята реч. (…на тръгване искам да си зададете въпроса „Кое е онова нещо, което ви определя?“ Но помнете, че смелостта започва оттук.“). Тя поставя въпрос и в същото време мотивира търсенето на неговия отговор. Очертала пътя на себепостигането, тя оставя на своята аудитория „храна за размисъл“, която да подхранва мотивацията и поддържа вдъхновението.
6. Манипулативни тактики и механизми
Разказността в речта, патетиката в изказа, доближаването и идентифицирането на оратора към и с аудиторията не е самоцел, а има за задача да се докосне по емоционален начин публиката. Тъй като в подобен вид мотивационни речи на преден план е изнесено емоционалното, ораторът – Лизи Виласкез – залага на заряда от чувства и емоции, който да отключи вдъхновението у публиката. Със същата цел е и шеговитата нотка най-добре уловима и приложена в уводната част на речта.
7. Особености на речта
Характерна особеност на речта е изграждането и под формата на история, която периодично отстъпва място на преки мотивационни изказвания. Изреченията са дълги, често пъти в следствие на множеството повторения, които засилват и патоса в звученето на речта. Ораторът залага на емоционалната наситеност. Отличителна черта е и целенасоченото сближаване на говорещия с аудиторията.
Lizzie Velasquez – “How Do YOU Define Yourself.”
[Elizabeth Ann "Lizzie" Velasquez (born 13 March 1989)] Source: LYBIO.net
© Мария Панайотова – студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК. Анализът е част от разработките от курса по „Публична реч“, воден от проф. Иванка Мавродиева и по указания, дадени от нея.
Текстът се публикува със съгласието на студента. Позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.